Смъртта на Александър Крин

   Твоята задача е да убиеш Александър Крин. Нищо друго няма значение сега. Не е важно кой е Александър Крин. Ще разбереш, когато изпълниш задачата.

***

   Часът е точно 07:51 сутринта. Понеделник е, подлезът на метрото гъмжи от хора, а ти нервно чакаш влака. До теб застава млада майка с малко момченце. „Дано не се качат с мен,“ казваш си наум и инстинктивно поставяш ръка върху десния джоб на якето, където напипваш пистолета. Това е осмият път, в който проверяваш за оръжието, откакто излезе от дома си преди двайсетина минути.

   Александър ще е в четвъртия вагон на влака, пристигащ в 07:52. Така те инструктира мъжът по телефона. В далечината на тунела вече се виждат жълтите светлини на влака. Казваш си, че всичко започва и че ще действаш бързо. После издишаш дълбоко, притваряш очи и изчакваш.

   Вагоните се нижат пред теб, а ти тихо броиш: първи, втори, трети, четвърти. Влакът спира, спирачките изсвистяват, вратите се разтварят и пътниците започват да излизат по двама. Идва твоят ред да се качиш и щом се озоваваш във вагона, оглеждаш пространството набързо и се придвижваш към средата. Майката с детето се качват след теб.

***

   Всичко започна преди няколко дни, когато се срещна с онзи особен непознат мъж. Беше висок, с гола глава, сиви отпуснати очи и бяла брада, оформена като катинарче. Носеше дълго кожено яке, а под него - черно поло. Първо го видя в метрото на път за работа. После чакаше с теб на светофара, а след това вървяхте заедно към сградата, в която работиш. В края на деня го видя отново – чакаше те близо до дома ти, а когато го забеляза, се сети, че това бе странният непознат от сутринта, и тогава за пръв път изпита подозрения, дори малко страх. Нормално е да изпитваш страх. Респектиращата му външност буди страх у мнозина, без значение пола и възрастта им.

   Невъзможно бе да се отървеш от мъжа. Дори след всички маневри, които направи из тесните улички, той те настигна, назова те по име, а после ти каза да се качиш с него в паркирания на улицата черен мерцедес.

   Седнахте отзад. Отпред седяха двама мъже с костюми. Без да ти се представи и без да обръща внимание на въпросите ти, непознатият извади тънка хартиена папка и я постави в скута ти. В папката бе досието на Александър Крин и всичко, което се знаеше за него: възраст, ръст, местоживеене, гимназия, университет, работа… Имаше и снимка в профил, но бе замъглена. Фактът, че Александър бе на твоята възраст, те учуди, но в същото време погъделичка интереса ти. Междувременно непознатият вече бе започнал да ти разказва защо си с него в колата – защото твоята задача е да убиеш Александър Крин.

   Ала защо този хладен харизматичен мъж искаше Александър мъртъв? Причината бе, че Крин планира терористичен атентат в твоя град - следващият понеделник, сутринта в 07:52, на станцията на метрото, от която се качваш и ти. Мъжът обясни още, че Крин възнамерява да се взриви и че раницата му ще бъде пълна с експлозив. Ще носи червен спортен часовник на дясната си ръка. По това ще го познаеш.

   Не може ли някой друг да го направи? Защо не полицията? Военните? Защо точно ти и как всъщност ще спреш Крин? От всички въпроси, които се въртяха в ума ти, успя да зададеш само тези, а непознатият мъж отговори лаконично: ти си единствената възможност Крин да бъде спрян; никой друг не може. Полицията не трябва да знае; военните също. След това ти даде пистолет със заглушител и ти обясни, че само трябва да се доближиш до Крин и да дръпнеш спусъка. Останалото е в ръцете на неговия екип.

   После мъжът те подкани да прегледаш досието на Крин още веднъж и ти каза, че е време да се разделите. Ти излезе обратно на улицата, мерцедесът потегли и тогава за пръв път постави под съмнение истинността на случващото се. Нима това, което току-що преживя, бе реално, или просто бе някаква небивала фантазия, чиято цел бе да разсее напрежението от ежедневието? Всеки от нас има такива фантазии, в които е сериен убиец, отнемащ животи по елегантен начин, нищо че никога не би дръзнал да ги осъществи.

   Но нито в задачата, нито в мистериозния харизматичен мъж имаше нещо нереално. Нещата бяха прости: Александър Крин подготвя атентат, в който ще загинат десетки невинни души, и само ти можеш да предотвратиш смъртта им, като убиеш Крин. Не можеш да откажеш.

***

   Влакът потегля. Погледът ти е неспокоен, съществото ти - напрегнато, а ти се опитваш да не издаваш това, за да не би Александър да те заподозре. Наблизо е; усещаш, че е наблизо, затова живо оглеждаш хората и търсиш следи. Някъде от редицата от пътници се подава жилава ръка, захваща се за пилона над главата ти и тогава виждаш часовника – червен спортен модел. Лицето на мъжа е почти закрито от ръката му, но все пак го разпознаваш. И следващата спирка ще бъде мястото на вашата среща и смъртта на Александър Крин.

   Влакът спира, хората започват да се изнизват, Александър се нарежда в редицата. Ръцете му държат презрамките на раницата. Сигурно така ще задейства експлозива. Крин излиза и поема с уверена крачка, а ти тръгваш по петите му. Стараеш се да не го губиш от поглед и на два пъти се блъсваш в нечие рамо, но нямаш време за извинения. Александър е бърз и умело се прокрадва между хората. Усещаш, че се поддаваш на паниката и си припомняш думите на мъжа: „Дръпни спусъка, а останалото е наша работа“. Може би в мига, в който куршумът прониже тила на    Крин, агентите ще нахлуят и всички ще са в безопасност?

   Решаваш да действаш. Ръката ти напипва пистолета, изваждаш го, но дулото се закача в дрехите ти и в паниката изпускаш оръжието. То пада на земята и се плъзва към релсите. В делничната суматоха никой не забелязва изпадналия пистолет, затова го зарязваш и побягваш напред. За миг решаваш, че Александър е безвъзвратно изгубен, когато го виждаш да се насочва към единия от подлезите, водещ към булеварда.

   Настигаш го, извикваш името му, Александър се спира на място и бавно се обръща. Сами сте в тази част на подлеза. Крин те поглежда и двамата замръзвате на място. Сега имаш възможност да огледаш лицето му. Господи, колко много прилича на теб! Същият цвят на очите, същите устни, същата форма на ушите, същото чело… Това, което не знаеше досега е, че с Александър бяхте разделени в деня на раждането ви. Разликата помежду ви е точно трийсет и две минути. Никой от семейството ти не подозира за съществуването му; на майка ти ѝ бе обяснено, че второто дете е починало, а хората в болницата и ударните дози медикаменти успяха да ѝ внушат това. Сега експериментът трябва да премине на следващото ниво и с Александър трябва да се срещнете. Той знаеше за теб; беше намерил начин да разбере и всъщност ти бе причината да дойде в твоя град. Защото търсеше теб – другото дете от двойката близнаци.

   По лицето на Александър се изписва усмивка и той въздъхва с облекчение. Назовава те по име, а после ти разкрива, че е твой роден брат. Показва снимка на майка ти и ти изброява факти от живота ѝ, които никой друг не може да знае с такава точност. Александър те кани на кафе, на което да ти разкаже всичко, и ти приемаш, макар и резервирано. Мисълта за поставената мисия вече не те вълнува. Сигурно е била просто уловка.

   С Александър тръгвате към кафене наблизо. Все още ти е трудно, много трудно да повярваш на цялата история, но след онова, което Александър ще ти разкаже, може би ще гледаш на нещата по различен начин.

   Друг път ще разбереш кой е непознатият мистериозен мъж, който ти възложи задачата. Сега трябва да опознаеш твоя брат близнак, а после трябва да решиш какво ще правиш с динамита, който носи в раницата си.

Телефон: 0887 808069

Последвай ме:

  • Facebook - White Circle
  • Instagram - White Circle