...казват, че бурите прочистват земята
След бурята по улиците на Гриийнвил беше тихо и пусто. Чуваха се само оттичането на калната вода в канавките и монотонните удари на капките дъжд, които падаха от листата на тополите и срещаха ламарините на покривите. Въздухът беше свеж и хладен, въпреки че бе средата на лятото и температурите в градчето често достигаха непоносимите 40 градуса.
Слънчевите лъчи отново пробиваха от запад.
***
Бяха изминали две години от изчезването на Томи Уейн. Малкото момче бе обявено за безследно изчезнало на 7 август, 2014 г. Приятелите му казаха, че за последно са го видели да кара колелото си край нивите на запад, около 10 сутринта, близо до язовирната стена, а Били Уейн – чичото на Томи – твърдеше, че е видял 6-годишния си племенник да разхожда немската овчарка следобед на същия ден.
Немската овчарка също не бе открита.
В издирването на Томи се включиха почти всички хора от градчето. Бащата на момчето неколкократно обходи нивите с пикапа си, после обиколи цялата язовирна стена. Полицаите претърсваха района с кучета. Чичото на Томи и още няколко униформени тръгнаха към гората зад язовира. Сара Уейн беше в дома си, в случай, че синът ѝ се прибере. Психологът Джина Андрюс бе неотлъчно с нея.
На следващия ден периметърът на търсене се разшири и достигна отвъд гората и нивите. Отчаянието надделяваше.
***
Томи Уейн вървеше бос по все още влажния асфалт и си проправяше път между нападалите клони. Миризмата на озон го успокояваше. Беше пораснал с около педя. Косата му стигаше до раменете. Краищата на кестенявите къдрици се бяха навили на ситни топчици от огъня. Градът му се струваше едновременно чужд и познат. Сякаш нозете му сами намираха пътя към дома му на улица „Линкълн“ 16, а очите му търсеха и преоткриваха стари познати места.
Малкото момче стигна до кръстовището на „Линкълн“ и „Републиканска“ и се спря. Имаше нещо ново – бяха сложили светофар, нови пътни знаци и маркировка. Ориентира се по хлебарницата на отсрещната пресечка. Думите на майка му изплуваха от дъното на съзнанието му и го спасиха.
„Стигаш до хлебарницата на господин Тъкър, после завиваш наляво. Кое е ляво? Точно така, Томи! Тази ръчичка е лявата."
Очите на момчето се напълниха със сълзи и то побягна по посока на хлебарницата.
Щом наближи дома си, покрай Томи профуча пожарникарската кола. Димът вече се извиваше в небето като демоничен джин. От фермата на Били Уейн не бе останало почти нищо. Мълнията бе попаднала върху дървените греди на покрива и той бе лумнал на мига. Били излезе от мазето едва, когато долови миризмата на пушек, но къщата вече гореше.
***
Опитвайки се да избяга от пожара, Били бе затиснат от паднала върху гърба му греда. Дървото го изненада на верандата и мъжът остана на място докато огънят бавно го поглъщаше.
Томи успя да се измъкне от мазето – малко добре скрито пространство под къщата; шумоизолирано, с дюшек на земята и слаба крушка. Щом се озова на горящия етаж, момчето видя отворената врата, поколеба се за секунда, сякаш да се увери, че чичо му го нямаше, и хукна навън.
Огънят се отръпна.
Томи не се спря при вида на горящия Били Уейн.
***
На следващия ден Томи заведе полицаите до мястото, където чичо му бе заровил немската овчарка.