АЛЕНИ ХОРИЗОНТИ



Привечер слънцето изглеждаше като гигантска аленочервена топка и бавно се спускаше към хоризонта. Небето над Марсилия пламтеше в ярки пленителни багри, които се сливаха в неповторима пищна картина: светлосиньото преливаше в розово, розовото – в алено, аленото – във виолетово, а на места проблясваха и меки златисти нюанси. Морето бе неподвижно. Слънчевите лъчи се отразяваха по повърхността на водата и образуваха дълга сребристо-червена ивица, стигаща почти до брега. Редица от лъскави бели яхти се простираше по цялата дължина на пристанището. Въздухът бе напоен с аромат на море, лято и луксозни парфюми. Из алеите с декоративни червени рози се гонеха пеперуди. Мъжете носеха ленени ризи, а жените – пъстри свободни рокли, които се поклащаха примамливо и флиртуваха с окото като летни миражи.


Елейн Льоноар седеше на терасата на ресторант „Албéр“ и пиеше просеко. Лятната кораловочервена рокля деликатно разкриваше кръстосаните ѝ крака и подчертаваше съблазнителния вид на бронзовата ѝ кожа. Буйните кестеняви къдрици се стелеха по голите ѝ рамене и достигаха до средата на гърба. Пъстрите ѝ очи гледаха ту към залеза пред нея, ту се задържаха върху някой мъж или жена и Елейн набързо оглеждаше дрехите, походката и маниерите, а после преценяваше чертите и ума. С времето младата жена бе развила почти безпогрешен усет за хората и често се улавяше, че ги наблюдава – ей така, без причина, почти по навик. Това умение ѝ служеше отлично в работата ѝ като архитект, но откакто завърши последния проект за почти милион евро, реши да замине и да си даде почивка, и от няколко дни живееше в малък нает от нея мезонет. Не беше сигурна дали ще се върне към архитектурата, или най-накрая ще се отдаде на шиенето на рокли, което отдавна ѝ бе страст. Засега предпочиташе да се наслаждава на свободата, на пенливото вино и живописните гледки, които Марсилия щедро ѝ предлагаше.


Моментът беше настъпил. Елейн отвори дамската си чанти и извади розовия плик.


***


Точно преди да се качи в таксито за летище „Шарл дьо Гол“ и да отлети за Марсилия, госпожица Льоноар забеляза нещо странно в пощенската си кутия – светлорозов плик. В долния десен ъгъл бяха изписани на ръка името и адресът ѝ, но подателят бе непознат. Това я озадачи, тъй като освен от банката или общината, не получаваше и не очакваше да получи писмо от никъде другаде. Последния път, когато някой ѝ писа, бе точно преди двайсет и пет години, когато с нейната най-добра приятелка Франческа си разменяха писма. Бяха се запознали на първия учебен ден и мигновено се харесаха. Няколко месеца по-късно обаче семейството на Фран замина за Испания. Писаха си близо година до деня, в който майката на Елейн затвори телефона и през сълзи на очи ѝ съобщи трагичната новина за приятелката ѝ.


Този спомен се прокрадна за секунда в ума на Елейн, но щом видя таксито и пороя, който се изливаше над Париж, сгъна плика надве, прибра го в дамската си чантичка и притича до колата.


Не отвори плика веднага. Проливните дъждове винаги я караха да изпитва някакво необяснимо безпокойство, затова, щом се качи в таксито, мигом забрави за него, заета с трафика по целия път до летището. Не го отвори и когато самолетът излетя, нито когато пристигна в Марсилия и се настани в мезонета. Реши, че ще го направи, когато е спокойна и умът ѝ вече не е зает с цифри и чертежи. Аленият хоризонт пред нея бе идеалният случай за това.


***


Елейн извади писмото и щом видя полегатия почерк на сестра си Анет, искрено се разсмя. В плика имаше и картичка, на лицето на която бе изобразена картината Endless rhythm от Робéр Делоне, а на гърба – пожелание за рождения ѝ ден. Тя хвърли бегъл поглед на написаното отзад, но тъй като писмото я вълнуваше далеч повече, остави картичката настрана, отпи глътка от пенливото вино и зачете:


Скъпа Ел,


Давам година от живота си, за да видя изражението ти, когато отвориш това писмо и разбереш, че е от мен, твоята по-малка и очарователно щура сестра. Добре де, година е много... Седмица, бих дала седмица.


Ако изчисленията ми са верни и ако служителката от пощата не ме е излъгала, трябва да получиш писмото на 26 юли – ден преди рождения си ден, и както винаги, аз да съм първата, която ти честити (излъгах за адреса на подателя, за да не ме разобличиш).


Елейн се усмихна и отпи от просекото. После се извърна и потърси сервитьора с поглед. Той се отзова на мига.

– Бих желала още едно просеко, моля.


Реших да ти пиша по няколко причини. Всъщност са точно пет. Както пишат в приказките: „Беше слънчев юлски ден. Героинята стоеше на верандата и гледаше как вълните обливат морския бряг.“ В моя случай – стоя на балкона на тази клаустрофобична квартира, пуша и слушам нюйоркския трафик. (Между другото, този проклет акцент все още не е изчезнал. Омръзна ми след всяко второ изречение да обяснявам: „Да, наистина съм от Франция“, „Не, не съм модел, фотограф съм“, „Да, виждала съм Айфеловата кула“, „Не, няма да ви кажа как е еди-коя си дума на френски“... Непоносимо е. Просто непоносимо!)


А сега и причините!


Първо, имаш рожден ден. Ставаш на 33. Кой друг ще ти изпрати писмо за рождения ден, при това от Америка, а?! Само твоята единствена и неповторима сестра би сторила подобно нещо. Надявам се да го запазиш и един ден да го показваш на внуците си, ако, разбира се, спреш да работиш толкова и излезеш на среща с някого. Не, не ти намеквам, че вече е време да имам племенница или пък племенник, защото знам, че мама вече го е направила, само отбелязвам.


Второ, много, ама много ми се пишеше. Не знам защо. Просто чувствах, че трябва да ти напиша нещо. Нали знаеш онова усещане, когато много искаш да си купиш някоя дреха или пък нови обувки и докато не го направиш, не ти дава мира? Същото е.


Сервитьорът постави малка бяла салфетка върху плота и сервира пенливото вино.


Трето, не сме се виждали почти от година. Липсваш ми. Знам, че и аз на теб, нищо че се чуваме почти всеки ден и понякога съм досадна, и гаджетата ми те дразнят... (Между другото, имам нов. Казва се Масимо и няма да ти хареса. Ха-ха-ха!)


Четвърто, мисля си – да, понякога ми се случва и това :) – мисля си, че когато си говорим по телефона или пък на живо, винаги остава нещо недоизказано. Нямаш ли и ти това чувство? Всеки път, щом затворим, и си казвам: „Ей, забравих да ѝ кажа за това…“ или „Уф, трябваше да кажа онова...“. Сега искам само да ти кажа, че те обичам и че се радвам, че си моя сестра – или аз твоя, не знам.


Петата причина е, че вчера влязох в една френска антикварна книжарница, видях този симпатичен розов плик и го приех като знак. И ето ме сега – пиша ти писмо от балкона.


Такааа… А сега малко за мен. Сигурно вече ти е досадно, но така и така си стигнала до средата на писмото, така че нямаш особен избор, освен да продължиш да четеш. Добре съм. Ню Йорк ми харесва, даже много. Малко е шумен, малко натоварен, малко пренаселен – нещо като Париж, но с четири пъти повече азиатци, постоянен час пик и билбордове, които денонощно светят в очите ти. Въпреки това ми харесва. Ти няма да издържиш тук, но ако някога се навиеш да ми дойдеш на гости, ще бъде много забавно. Сигурна съм.


Новата работа също ми харесва. Мислех си, че да снимаш модели на бельо, е скучно и простовато занимание, но се оказа динамично и предизвикателно. Миналата седмица имахме сесия за Dora Larsen, а следващата ще снимаме за Eres. Знам, че това няма да ти е интересно, но нямам съмнение, че бельото ще ти хареса.

Какво още? А, за новия! Италианец е, но живее тук от дете и няма акцент. Висок е почти 1,90. Запознахме се покрай сесиите, но за щастие, работи в друго списание, така че няма да се засичаме и да си омръзнем бързо (или поне така се надявам). Ако се навие да дойде по Коледа в Париж и разбира се, ако оцелеем като двойка дотогава, ще ви запозная. Не се сърди, че не ти казах по-рано за него, но вече бях намислила да ти пиша и исках да те сюрпризирам. Успях, нали? Ха-ха-ха!


О, щях да забравя! Имам и котка (мама ще е в шок). Казва се Бианка – бяла, със сиви уши и сива опашка. Намерих я на входа преди няколко вечери и я приютих. Ако с Масимо не потръгнат нещата, поне ще имам компания за студените нощи.


Елейн се разсмя отново.


И още нещо. В същата онази книжарница имаше сигурно 2 кашона със стари картички от Франция. Разрових няколко и открих една забавна: „Честити близнаци! Елейн и Франческа, 27.07.1986 г.“. Странно съвпадение, нали? Някъде там има друга Елейн, която също е родена на 27 юли и има сестра близначка, ха-ха! Представи си това да си ти и да не знаем… Ще имам още една сестра!


Ох, ами май това е всичко. Надявам се скоро да се видим. Прегръщам те и те целувам!


Твоята по-малка сестра,

Анет


Елейн остави писмото и се отпусна назад. Небето бе придобило индигов цвят. Луната бе пълна. Една гореща сълза остави следа по бузата ѝ и тупна върху роклята.


***

Още истории като тази ще откриеш в сборника "СПОМЕНИ И ПРИВИДЕНИЯ" тук

Телефон: 0887 808069

Последвай ме:

  • Facebook - White Circle
  • Instagram - White Circle